В артериите ми
кръвта жестоко плиска.
И бурята в ушите ми реве.
И сила някаква
юмруците ми стиска
и в мозъка ми
гвоздеи кове.
Бездънна тъмнина
в очите ми нахлува...
На люлката е цялата земя .
И като в клетка звяр
сърцето се бунтува...
Уста отваря
гадната ламя !
© Христо Славов Все права защищены