8 окт. 2011 г., 16:33

Гняв и мъдрост 

  Поэзия » Философская
630 0 12

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи,
крещиме "справедливост, доброта"
и думите от ада ни... кънтящи,
зареждат настървената тълпа.
Безумието взема връх на воля.
А разумът скълбучен, онемял,
отстъпва, влязъл в друга роля,
на съдник, кой е как живял.
Да! Имаме ний право на гнева си,
но нека не руши, а да гради.
Устоите човешки са безценни,
когато  мъдростта им  победи.


© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??