5 нояб. 2017 г., 16:30

God

1.4K 1 2

Аз грешница бях.. грехове трупах...

мечти събираха прах.. аз грешница бях.

И по пътя все по тъмен и по стръмен.

ту падах.. ту изморена вървях..

Аз грешница бях... когато истината..

на ръба на скалата с твоята помощ видях..

Аз съм грешна... но ти изкупи моя грях..

и искаш само вяра.. за да изчезне цялата болка и страх..

Искал си винаги само мъничко вяра..

та аз ти дължа всеки миг, през който съм жива..

Спаси ме отново... Любовта изпълни за стотна душата ми сива..

Спаси ме за втори път... и никога не ще има вече кръстопът..

Никога с ръката ми в твоята не ще се загубя.

Няма да се терзая... да се чудя.

Сърцето ми е твое... и вече тупти завинаги твое..

Боже, отново прости.. душата ми изпълвам я с вяра..

Душата ми... молитва в молитва за Господ, за Господаря..

О, душата ми... та тя е жива... о, колко е красива.

О, нейната и моята молитва никога не ще изстива..

Лицето ми те видя... пресъхна всяка една сълза..

Няма нужда да присвивам очи.

О, виждам толкова ясно света..

Устните ми целуват земята и благодарят...

Вече не кървят... и краката ми след теб вървя...

Та аз летя... Боже, няма тежести всичко е леко..

ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКОООООООООООООООО

ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКОООООООООООООО

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росита Шапова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...