5.11.2017 г., 16:30 ч.

God 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
953 1 2

Аз грешница бях.. грехове трупах...

мечти събираха прах.. аз грешница бях.

И по пътя все по тъмен и по стръмен.

ту падах.. ту изморена вървях..

Аз грешница бях... когато истината..

на ръба на скалата с твоята помощ видях..

Аз съм грешна... но ти изкупи моя грях..

и искаш само вяра.. за да изчезне цялата болка и страх..

Искал си винаги само мъничко вяра..

та аз ти дължа всеки миг, през който съм жива..

Спаси ме отново... Любовта изпълни за стотна душата ми сива..

Спаси ме за втори път... и никога не ще има вече кръстопът..

Никога с ръката ми в твоята не ще се загубя.

Няма да се терзая... да се чудя.

Сърцето ми е твое... и вече тупти завинаги твое..

Боже, отново прости.. душата ми изпълвам я с вяра..

Душата ми... молитва в молитва за Господ, за Господаря..

О, душата ми... та тя е жива... о, колко е красива.

О, нейната и моята молитва никога не ще изстива..

Лицето ми те видя... пресъхна всяка една сълза..

Няма нужда да присвивам очи.

О, виждам толкова ясно света..

Устните ми целуват земята и благодарят...

Вече не кървят... и краката ми след теб вървя...

Та аз летя... Боже, няма тежести всичко е леко..

ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКОООООООООООООООО

ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКОООООООООООООО

© Росита Шапова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??