Едва деветнадесетгодишна бях,

принца мой прегръщах и летях!

Влюбени се носехме из парка,

опиянени от обичта ни жарка -

с копнеж за дом, семейство, за деца,

с мечти за  най-прекрасните  неща!

Сватба вдигнахме, щастливи бяхме,

два живота във един събрахме!

Не беше лесно - трудности и кризи,

всеки идваше със  своите капризи.

но с компромиси и със търпение,

проблемите ни... - нямаха значение!

О, много бяха моментите красиви:  

дъщери отгледахме, да са здрави, живи,

абитуриентски балове, годежи, сватби и така -

господар в семейството ни беше любовта!

Не ни подминаха и болести, и злополуки,

на всеки дом те не забравят да почукат,

но след тъмни облаци изгряваше и слънце,

за да поникне пак семейното ни зрънце!

Заедно в тъга и във чудесни дни,

опора здрава сме, приятели добри!

Страдаме понякога, плачем и не спим,

но и  умеем шумно да се веселим!

И днес сме из градинките в града,

но не сами... със  внучетата за ръка!

И ето - ден след ден, един до друг  вървим,

години доста заедно ще преброим!!!!