Aug 9, 2013, 8:59 PM

Години

  Poetry » Other
911 0 1

 

 

Едва деветнадесетгодишна бях,

принца мой прегръщах и летях!

Влюбени се носехме из парка,

опиянени от обичта ни жарка -

 

с копнеж за дом, семейство, за деца,

с мечти за  най-прекрасните  неща!

Сватба вдигнахме, щастливи бяхме,

два живота във един събрахме!

 

Не беше лесно - трудности и кризи,

всеки идваше със  своите капризи.

но с компромиси и със търпение,

проблемите ни... - нямаха значение!

 

О, много бяха моментите красиви:  

дъщери отгледахме, да са здрави, живи,

абитуриентски балове, годежи, сватби и така -

господар в семейството ни беше любовта!

 

Не ни подминаха и болести, и злополуки,

на всеки дом те не забравят да почукат,

но след тъмни облаци изгряваше и слънце,

за да поникне пак семейното ни зрънце!

 

Заедно в тъга и във чудесни дни,

опора здрава сме, приятели добри!

Страдаме понякога, плачем и не спим,

но и  умеем шумно да се веселим!

 

 

И днес сме из градинките в града,

но не сами... със  внучетата за ръка!

И ето - ден след ден, един до друг  вървим,

години доста заедно ще преброим!!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадинка-Коце Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...