Едва деветнадесетгодишна бях,
принца мой прегръщах и летях!
Влюбени се носехме из парка,
опиянени от обичта ни жарка -
с копнеж за дом, семейство, за деца,
с мечти за най-прекрасните неща!
Сватба вдигнахме, щастливи бяхме,
два живота във един събрахме!
Не беше лесно - трудности и кризи,
всеки идваше със своите капризи.
но с компромиси и със търпение,
проблемите ни... - нямаха значение!
О, много бяха моментите красиви:
дъщери отгледахме, да са здрави, живи,
абитуриентски балове, годежи, сватби и така -
господар в семейството ни беше любовта!
Не ни подминаха и болести, и злополуки,
на всеки дом те не забравят да почукат,
но след тъмни облаци изгряваше и слънце,
за да поникне пак семейното ни зрънце!
Заедно в тъга и във чудесни дни,
опора здрава сме, приятели добри!
Страдаме понякога, плачем и не спим,
но и умеем шумно да се веселим!
И днес сме из градинките в града,
но не сами... със внучетата за ръка!
И ето - ден след ден, един до друг вървим,
години доста заедно ще преброим!!!!
© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени