5 янв. 2016 г., 17:52

Годни за обичане

503 0 6

Годни за обичане

 

От мъничкото камъче в обувката
дали ще се пречупим? Безусловно!
Защото не достига тихо слово,

се учим да живеем по-безчувствено.

 

В окопите на остри междуметия
заглъхва неизречената обич,

А тя е мека, мъничка и обла,

и често скита боса по планетата.

 

Обича да се сгушва между хората
с една наивна, тиха доверчивост.

Когато я усетим, сме щастливи

и в нас напъпват нови светли пориви.

 

Дори да сме негодни за обичане

дали ще се пречупим? Невъзможно!

Защото под бодливата си кожа,

Божествената обич тихо сричаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...