5 янв. 2016 г., 17:52

Годни за обичане

507 0 6

Годни за обичане

 

От мъничкото камъче в обувката
дали ще се пречупим? Безусловно!
Защото не достига тихо слово,

се учим да живеем по-безчувствено.

 

В окопите на остри междуметия
заглъхва неизречената обич,

А тя е мека, мъничка и обла,

и често скита боса по планетата.

 

Обича да се сгушва между хората
с една наивна, тиха доверчивост.

Когато я усетим, сме щастливи

и в нас напъпват нови светли пориви.

 

Дори да сме негодни за обичане

дали ще се пречупим? Невъзможно!

Защото под бодливата си кожа,

Божествената обич тихо сричаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...