Jan 5, 2016, 5:52 PM

Годни за обичане

  Poetry
509 0 6

Годни за обичане

 

От мъничкото камъче в обувката
дали ще се пречупим? Безусловно!
Защото не достига тихо слово,

се учим да живеем по-безчувствено.

 

В окопите на остри междуметия
заглъхва неизречената обич,

А тя е мека, мъничка и обла,

и често скита боса по планетата.

 

Обича да се сгушва между хората
с една наивна, тиха доверчивост.

Когато я усетим, сме щастливи

и в нас напъпват нови светли пориви.

 

Дори да сме негодни за обичане

дали ще се пречупим? Невъзможно!

Защото под бодливата си кожа,

Божествената обич тихо сричаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....