Jan 5, 2016, 5:52 PM

Годни за обичане

  Poetry
506 0 6

Годни за обичане

 

От мъничкото камъче в обувката
дали ще се пречупим? Безусловно!
Защото не достига тихо слово,

се учим да живеем по-безчувствено.

 

В окопите на остри междуметия
заглъхва неизречената обич,

А тя е мека, мъничка и обла,

и често скита боса по планетата.

 

Обича да се сгушва между хората
с една наивна, тиха доверчивост.

Когато я усетим, сме щастливи

и в нас напъпват нови светли пориви.

 

Дори да сме негодни за обичане

дали ще се пречупим? Невъзможно!

Защото под бодливата си кожа,

Божествената обич тихо сричаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...