3 мар. 2012 г., 11:28

Голгота

1.7K 1 10
И точно тук, разпъната на кръст, целувай ме, додето ожаднея, аз винаги ще моля тази мъст, доде съм жива, даже и да тлея.
Дори и да те спирам, ти недей на лудостта ми слуша гласовете, целувай ме, а после онемей и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори, причастие за тялото ми стават, целувай ме, дори да ме боли и после като грях да ме продават,
да ме отричат, да ме сочат с пръст и прикована някъде да дишам, целувай ме, аз искам този кръст, пред който до зори да се отричам.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...