Голгота
И точно тук, разпъната на кръст,
целувай ме, додето ожаднея,
аз винаги ще моля тази мъст,
доде съм жива, даже и да тлея.
Дори и да те спирам, ти недей на лудостта ми слуша гласовете, целувай ме, а после онемей и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори, причастие за тялото ми стават, целувай ме, дори да ме боли и после като грях да ме продават,
да ме отричат, да ме сочат с пръст и прикована някъде да дишам, целувай ме, аз искам този кръст, пред който до зори да се отричам.
Дори и да те спирам, ти недей на лудостта ми слуша гласовете, целувай ме, а после онемей и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори, причастие за тялото ми стават, целувай ме, дори да ме боли и после като грях да ме продават,
да ме отричат, да ме сочат с пръст и прикована някъде да дишам, целувай ме, аз искам този кръст, пред който до зори да се отричам.
© Лулу All rights reserved.
)
