Голгота
И точно тук, разпъната на кръст,
целувай ме, додето ожаднея,
аз винаги ще моля тази мъст,
доде съм жива, даже и да тлея.
Дори и да те спирам, ти недей на лудостта ми слуша гласовете, целувай ме, а после онемей и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори, причастие за тялото ми стават, целувай ме, дори да ме боли и после като грях да ме продават,
да ме отричат, да ме сочат с пръст и прикована някъде да дишам, целувай ме, аз искам този кръст, пред който до зори да се отричам.
Дори и да те спирам, ти недей на лудостта ми слуша гласовете, целувай ме, а после онемей и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори, причастие за тялото ми стават, целувай ме, дори да ме боли и после като грях да ме продават,
да ме отричат, да ме сочат с пръст и прикована някъде да дишам, целувай ме, аз искам този кръст, пред който до зори да се отричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
)
