Голи тела
Галиш ме с поглед чаровен,
весело и искрящо,
говориш ми с глас разтревожен,
сънено, трептящо,
докато телата ни се търсят в свят безкраен,
тръпнещо и крещящо,
а ръцете ни се разузнават в миг изваян,
треперещо и пламтящо.
Дали очите ни ще се притварят за сън сияен,
галещо и стелящо,
или голите ни тела ще продължават в танц неузнаваем,
рискуващо изящно.
Да...
самозабравили се в ден замаян,
задъхващо и болящо
и само устните ще се насищат докрай с риск неуправляем,
любещо и горящо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
