30 янв. 2010 г., 13:45

Голота

1.3K 0 8

Пред чужди се разкрива моята душа

Съблича се показва телеса

Че близки вече я оплюха

Ръцете мръсни в нея си изтриха

Превърнаха я в мръсница

Като уличница - тя любов раздава

Без пари без слава

По къщи стаи с непознати

Още има да изпати

Да видят всички тази голота

Не се срамува с вдигната глава

Върви разголена смирена

Върви от свои и от  чужди наранена

Какво да вземат - голота

А вътре скрити са разкош и топлина

Усмивките ехидни са просто безобидни

Погледи алчни отправят

Миг и какво са видели забравят

Само голота...

А в нея жива истинска душа

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...