longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Jan 30, 2010, 1:45 PM

Голота

  Poetry
1.3K 0 8

Пред чужди се разкрива моята душа

Съблича се показва телеса

Че близки вече я оплюха

Ръцете мръсни в нея си изтриха

Превърнаха я в мръсница

Като уличница - тя любов раздава

Без пари без слава

По къщи стаи с непознати

Още има да изпати

Да видят всички тази голота

Не се срамува с вдигната глава

Върви разголена смирена

Върви от свои и от  чужди наранена

Какво да вземат - голота

А вътре скрити са разкош и топлина

Усмивките ехидни са просто безобидни

Погледи алчни отправят

Миг и какво са видели забравят

Само голота...

А в нея жива истинска душа

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0