longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
30 ene 2010, 13:45

Голота

  Poesía
1.3K 0 8

Пред чужди се разкрива моята душа

Съблича се показва телеса

Че близки вече я оплюха

Ръцете мръсни в нея си изтриха

Превърнаха я в мръсница

Като уличница - тя любов раздава

Без пари без слава

По къщи стаи с непознати

Още има да изпати

Да видят всички тази голота

Не се срамува с вдигната глава

Върви разголена смирена

Върви от свои и от  чужди наранена

Какво да вземат - голота

А вътре скрити са разкош и топлина

Усмивките ехидни са просто безобидни

Погледи алчни отправят

Миг и какво са видели забравят

Само голота...

А в нея жива истинска душа

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0