Голямата любов
Не мога вече да обичам
сърцето ми потъна в прах
разкъсано на хиляди частици
остана в него само страх
От теб не ми остана спомен
остана само болка и тъга
лутам се във мислите бездомни
и питам се къде изчезна любовта
А колко истински щастливи бяхме
обичахме се искрено летяхме
и времето за нас бе спряло
то чакаше ни някак вяло
Изведнъж се стресна и забърза
тичаше задъхано след нас
настигна ни и зазвъня
до тук бе вашата игра
и сякаш гръм удари във сърцата
потънаха във прах и пепел под земята
угасна всичко тъй за миг
за миг по-кратък от самия миг
Сега остава да скърбим
по пътища отделни да вървим
Те може би ще се пресичат
и всеки ден и всяка нощ
тогава обърни се и кажи здравей
Ще се обърна и ще ти отговоря
но пак ще продължа напред
с високо вдигната глава
тръгни и ти по своя път
Спомни си как си ме обичал
Мен единствената в този твой живот
Това съм аз за теб Голямата любов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Тодорова Все права защищены
Браво!Хареса ми!Добре си го казала