Oct 17, 2007, 4:05 PM

Голямата любов

Poetry

1.2K 0 4

Не мога вече да обичам
сърцето ми потъна в прах
разкъсано на хиляди частици
остана в него само страх
От теб не ми остана спомен
остана само болка и тъга
лутам се във мислите бездомни
и питам се къде изчезна любовта
А колко истински щастливи бяхме
обичахме се искрено летяхме
и времето за нас бе спряло
то чакаше ни някак вяло
Изведнъж се стресна и забърза
тичаше задъхано след нас
настигна ни и зазвъня
до тук бе вашата игра
и сякаш гръм удари във сърцата
потънаха във прах и пепел под земята
угасна всичко тъй за миг
за миг по-кратък от самия миг
Сега остава да скърбим
по пътища отделни да вървим
Те може би ще се пресичат
и всеки ден и всяка нощ
тогава обърни се и кажи здравей
Ще се обърна и ще ти отговоря
но пак ще продължа напред
с високо вдигната глава
тръгни и ти по своя път
Спомни си как си ме обичал
Мен единствената в този твой живот
Това съм аз за теб Голямата любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

дкф99 (Диди Ф)

Много хубаво стихотворение, но и малко тъжно, нека не си мисля, че и твоето постоянно сътояние е тъга.

2007-10-19T20:35:53+03:00
^PePiTa^ (Петя Маринова)

И на мен именно този цитат ми харесва!Добро е

2007-10-17T18:28:15+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздрави!

2007-10-17T17:21:56+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

.."за миг по-кратък от самия миг"..Браво!Хареса ми!Добре си го казала

2007-10-17T16:23:02+03:00