23 дек. 2007 г., 08:42

Голямата награда

1.2K 0 15

Когато ни покрият със чаршафа,

престават нашите терзания...

И спира съвестта да страда...

Къде ли е Голямата награда,

която всичко преобръща?...

И хватката отпуска на хомота...

...Смъртта, със пълни шепи връща

отнетото достойнство от живота!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубово е вярно, но хайде малко по - оптимистично да гледаме...
    все пак наближава такъв хубав празник.
    И ако не са компромисите за къде сме?
    Весели празници!
  • Всичи малко или много сме подвластни на компромисите в живота.Постоянно има поводи да не отстояваме своите позиции по една или друга причина.било то при шефовете,пред приятели или съседи...даже и в къщи понякога...а това според мен е недостойно!Мъртвият не можеш да го заставиш да прави компромиси...Смъртта ни връща точно това достойнство...което в живота го нямаме...според мен.
  • Поклон, поете!
  • (Мисълта, с която те поздравих беше от Хемингуей)
  • Вярно, че има несправедливости в живота ни.
    Вярно изразена е и твоята творба и то много!!!
    Весели празници!!!
    Поздрав:"Човекът не е създаден да търпи поражение.
    Човек можеш да унищожиш, но не можеш да победиш".

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...