Dec 23, 2007, 8:42 AM

Голямата награда

1.2K 0 15

Когато ни покрият със чаршафа,

престават нашите терзания...

И спира съвестта да страда...

Къде ли е Голямата награда,

която всичко преобръща?...

И хватката отпуска на хомота...

...Смъртта, със пълни шепи връща

отнетото достойнство от живота!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубово е вярно, но хайде малко по - оптимистично да гледаме...
    все пак наближава такъв хубав празник.
    И ако не са компромисите за къде сме?
    Весели празници!
  • Всичи малко или много сме подвластни на компромисите в живота.Постоянно има поводи да не отстояваме своите позиции по една или друга причина.било то при шефовете,пред приятели или съседи...даже и в къщи понякога...а това според мен е недостойно!Мъртвият не можеш да го заставиш да прави компромиси...Смъртта ни връща точно това достойнство...което в живота го нямаме...според мен.
  • Поклон, поете!
  • (Мисълта, с която те поздравих беше от Хемингуей)
  • Вярно, че има несправедливости в живота ни.
    Вярно изразена е и твоята творба и то много!!!
    Весели празници!!!
    Поздрав:"Човекът не е създаден да търпи поражение.
    Човек можеш да унищожиш, но не можеш да победиш".

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...