Гора-магьосница

21 сент. 2007 г., 09:53

Поэзия

464 0 2

Гора-магьосница

Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,
от горска свежест упоени.

Потайна в своята душа,
вековни тайни крие тя.
Радост и мъка сбрала,
подслон на герои дала.

Вечно млада и зелена,
към небето устремена.
Клони сплела с лъчи,
навява слънчеви мечти.

Гора-магьосница е тя,
упоява ме със зеленина.
В този горски миг красив
живота виждам по-щастлив.

Гора-магьосница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения