Sep 21, 2007, 9:53 AM

Гора-магьосница

  Poetry
637 0 2
     Гора-магьосница

Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,  
от горска свежест упоени.

Потайна в своята душа,
вековни тайни крие тя.
Радост и мъка сбрала,
подслон  на герои дала.

Вечно млада и зелена,
към небето устремена.
Клони сплела с лъчи,
навява слънчеви мечти.

Гора-магьосница е тя,
упоява ме със зеленина.
В този горски миг красив
живота виждам по-щастлив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...