21 sept 2007, 9:53

Гора-магьосница

  Poesía
633 0 2
     Гора-магьосница

Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,  
от горска свежест упоени.

Потайна в своята душа,
вековни тайни крие тя.
Радост и мъка сбрала,
подслон  на герои дала.

Вечно млада и зелена,
към небето устремена.
Клони сплела с лъчи,
навява слънчеви мечти.

Гора-магьосница е тя,
упоява ме със зеленина.
В този горски миг красив
живота виждам по-щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...