21 sept 2007, 9:53

Гора-магьосница

  Poesía
638 0 2
     Гора-магьосница

Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,  
от горска свежест упоени.

Потайна в своята душа,
вековни тайни крие тя.
Радост и мъка сбрала,
подслон  на герои дала.

Вечно млада и зелена,
към небето устремена.
Клони сплела с лъчи,
навява слънчеви мечти.

Гора-магьосница е тя,
упоява ме със зеленина.
В този горски миг красив
живота виждам по-щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...