21 sept 2007, 9:53

Гора-магьосница

  Poesía
634 0 2
     Гора-магьосница

Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,  
от горска свежест упоени.

Потайна в своята душа,
вековни тайни крие тя.
Радост и мъка сбрала,
подслон  на герои дала.

Вечно млада и зелена,
към небето устремена.
Клони сплела с лъчи,
навява слънчеви мечти.

Гора-магьосница е тя,
упоява ме със зеленина.
В този горски миг красив
живота виждам по-щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...