11 июн. 2024 г., 22:28

Гората ...

575 0 0

Гората ...                                                                                                                                                                                                                   
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове…
В теб, с име родово съм вкоренена,
с мириса твой – закърмена от детство…
С най-дъхави билки, цветя, плодове –
ягодки уханни, гъби, лешници,
с въздух благодатен, с приказни гледки,
пълна си, горо – с богатства тъй ценни…
Безкрай и от животни, обсебена,
зайци, елени, сови, стада с овце…
Как ми се иска да премина навред,
сили от мощни дървета да взема…
Бродя из теб по слънчеви пътеки,
в бързеи радостно плискам в жегите,
от кладенче пия вода студена,
ту почивам, на ливади зелени,
ту катерички гощавам с кестени…
Все се вслушвам на листата в шепота,
напук на мъха – не свивам на север,
лутам се в дъбравите, усещам те –
ти си живот наш, горо – божествена…
И се вричам да те пазим, навеки…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...