Гората ...

Гората ...                                                                                                                                                                                                                   
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове…
В теб, с име родово съм вкоренена,
с мириса твой – закърмена от детство…
С най-дъхави билки, цветя, плодове –
ягодки уханни, гъби, лешници,
с въздух благодатен, с приказни гледки,
пълна си, горо – с богатства тъй ценни…
Безкрай и от животни, обсебена,
зайци, елени, сови, стада с овце…
Как ми се иска да премина навред,
сили от мощни дървета да взема…
Бродя из теб по слънчеви пътеки,
в бързеи радостно плискам в жегите,
от кладенче пия вода студена,
ту почивам, на ливади зелени,
ту катерички гощавам с кестени…
Все се вслушвам на листата в шепота,
напук на мъха – не свивам на север,
лутам се в дъбравите, усещам те –
ти си живот наш, горо – божествена…
И се вричам да те пазим, навеки…