Гората
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече
го оставих настрана.
За да се спасиш човече,
в планината ти ела!
Лято – синьо и зелено.
Газя във море – трева.
Край пътечка уморена
китка мащерка бера.
Слънцето с лъчи напича,
въздухът трепти, трепти
и поточе бистро тича,
слушай: нежно ти шепти…
Тя, гората, все ме вика.
Зиме, лете – красота!
Птица скрита чурулика
там... във гъстите листа.
На поляната излизам,
вятър шапката ми взе.
Стихче цветно си нанизвам,
но пътечката зове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
