Гората
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече
го оставих настрана.
За да се спасиш човече,
в планината ти ела!
Лято – синьо и зелено.
Газя във море – трева.
Край пътечка уморена
китка мащерка бера.
Слънцето с лъчи напича,
въздухът трепти, трепти
и поточе бистро тича,
слушай: нежно ти шепти…
Тя, гората, все ме вика.
Зиме, лете – красота!
Птица скрита чурулика
там... във гъстите листа.
На поляната излизам,
вятър шапката ми взе.
Стихче цветно си нанизвам,
но пътечката зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
