18 янв. 2009 г., 12:48
Гората на надеждата
Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони
безмилостно, от сутрин чак до здрач
и пълнят ненаситно камиони
за горския безсъвестен палач.
А тя крещи, останала без сили,
за да пробуди спящата тълпа
и да покаже кървавите дири,
оставени от зверската борба.
Но сън дълбок унесъл е тълпата
и няма кой палача да възспре,
остава и да чака зад вратата
съдбата края да и донесе.
© Наташа Басарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Актуален стих!...
А иначе на тази вакханалия й викат санитарна сеч или случайно запалване...
Поздрави, Нати! -
Хубав стих, Наташа!
Много хубав!
Поздрави! -
Чудесен стих, Нати!!!Поздрав!!!
-
Натъжи ме,но ми хареса!
-
Силно и истинско! Много!
-
Хубав стих! А от нас зависи дали да оставим да изчезне надеждата! Поздрав!
-
Всяко скършено клонче е рана!Всеки дънер е вик...
Обичаме гората - а в крайна сметка - тя оголя!
Поздрави, Нати! -
Дълбок сън... Разбуди ме Натали. Хвърли ме в размисли. Благодаря за стойностния стих.
-
Поздрави за позицията!Равнодушието е проказа за душата...
Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа. (Пауло Коелю) -
Много е заспала тълпата, верно е, но а дано се събуди!
Поздрав, Наташа, за хубавия стих! -
и все пак...тя надеждата...
Нишки изплита
от мъка и радост,
облича душата ни
в дреха от благост...
Наташа мила, радвам се, че те има...с обич...за надеждата... -
Поздрави, Нати, за силния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
силен стих! много!
п.п. погледни "секАт"