Гората на надеждата
Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони
безмилостно, от сутрин чак до здрач
и пълнят ненаситно камиони
за горския безсъвестен палач.
А тя крещи, останала без сили,
за да пробуди спящата тълпа
и да покаже кървавите дири,
оставени от зверската борба.
Но сън дълбок унесъл е тълпата
и няма кой палача да възспре,
остава и да чака зад вратата
съдбата края да и донесе.
© Наташа Басарова All rights reserved.
