23 сент. 2016 г., 17:41  

Затворена

4.8K 23 19

Горчи ли ти? В отминало е време.
Затворена във спомени и в стих.
Изпята песен. Непосилно бреме
изхвърлено зад борда. Скъсан лист.
Горчи ли ти? А бе любов красива.
Единствен пристан. Фар и светлина.
Усмивка сладка. Бяла самодива
заплела във косите си страстта.
Горчи ли ти? Илюзията свърши.
От приказка превърна се във фарс.
Въздишка тежка мислите откърши
за нещо недовършено от вас.

Горчи ли ти? На глътки я преглъщай.
Те, спомените,  топлят и болят.
Но миналото нивга не завръщат.
Остава рана. И пречупен блян.
Горчи ли ти? Тя още е пияна
от твоето, омайното винò.
И моли се, в съня ти да остане,
единствена, с привкус на сорт Мерло.
Горчи ли ти? На двама ви нагарча.
Да,  трудно се забравя любовта.
Тя пази още сенките във здрача,
ръце преплели с чаши светлина.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...