Затворена
Горчи ли ти? В отминало е време.
Затворена във спомени и в стих.
Изпята песен. Непосилно бреме
изхвърлено зад борда. Скъсан лист.
Горчи ли ти? А бе любов красива.
Единствен пристан. Фар и светлина.
Усмивка сладка. Бяла самодива
заплела във косите си страстта.
Горчи ли ти? Илюзията свърши.
От приказка превърна се във фарс.
Въздишка тежка мислите откърши
за нещо недовършено от вас.
Горчи ли ти? На глътки я преглъщай.
Те, спомените, топлят и болят.
Но миналото нивга не завръщат.
Остава рана. И пречупен блян.
Горчи ли ти? Тя още е пияна
от твоето, омайното винò.
И моли се, в съня ти да остане,
единствена, с привкус на сорт Мерло.
Горчи ли ти? На двама ви нагарча.
Да, трудно се забравя любовта.
Тя пази още сенките във здрача,
ръце преплели с чаши светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
