12 мая 2013 г., 16:34  

Горчив епилог

581 0 1

 

                                     Г О Р Ч И В      Е П И Л О Г                                                    

В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която

ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство

 

                                                                    

 

 

 Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.

Декорите на моя малък свят се разлюляха.

Небето  избеля от  бледост

 без синевата на очите ти.

Ефирът глъхне без гласа ти,

а без смеха ти сцената  е празна.

Със теб си тръгна и отломък от сърцето ми.

Животът се превърна във бедняк,

от небесата грабен безпощадно.

Останаха ми спомените за приятелство,

тъй непонятно, нетипично, но и дълго.

Изпълнено с предателство и прошка,

но и с любов и грижи.

Какво ли няма из човешката ни същност!

Товарът  ти не беше лек.

Не се оплака, носеше го търпеливо,

докато рухна и напусна суетата.

А бяхме две авантюристки,

благословени да опитват безразсъдно свободата,

защото драмите превърнахме във приключения.

И колко страници написахме и четохме,

докато  ти привърши твоя епилог...

Нищо не си дължим, защото си дадохме много.

Може би в някой друг живот

ще се срещнем отново. Дано да решим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...