May 12, 2013, 4:34 PM  

Горчив епилог

577 0 1

 

                                     Г О Р Ч И В      Е П И Л О Г                                                    

В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която

ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство

 

                                                                    

 

 

 Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.

Декорите на моя малък свят се разлюляха.

Небето  избеля от  бледост

 без синевата на очите ти.

Ефирът глъхне без гласа ти,

а без смеха ти сцената  е празна.

Със теб си тръгна и отломък от сърцето ми.

Животът се превърна във бедняк,

от небесата грабен безпощадно.

Останаха ми спомените за приятелство,

тъй непонятно, нетипично, но и дълго.

Изпълнено с предателство и прошка,

но и с любов и грижи.

Какво ли няма из човешката ни същност!

Товарът  ти не беше лек.

Не се оплака, носеше го търпеливо,

докато рухна и напусна суетата.

А бяхме две авантюристки,

благословени да опитват безразсъдно свободата,

защото драмите превърнахме във приключения.

И колко страници написахме и четохме,

докато  ти привърши твоя епилог...

Нищо не си дължим, защото си дадохме много.

Може би в някой друг живот

ще се срещнем отново. Дано да решим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....