5 февр. 2009 г., 17:59

Горчивата чаша

2.7K 0 4
 

От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!


Често може, да се види в очите ми тъгата,
защото една чужда ръка помрачи моя ден
и ме остави сам със самотата!
Ах, как ли тази озлобена ръка отне теб от мен?


Вън, на двора, розите вече не цъфтят,
сякаш времето за мен завинаги е спряло,
дори птиците не могат да летят,
в живота ми всичко може би е опустяло!


Пил съм много пъти от чашата горчива,
тя е чаша, криеща лъжи и заблуди,
която в гърдите ми безнадеждност налива
и надеждата няма да се събуди... събуди... събуди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • съгласна съм с Деси - наистина задобряваш ( и то за доста кратко време, като се има предвид, че сигурно преди не повече от месец прочетох за пръв път твое стихотворение и имаше определно мн повече какво да се желае) искрено те поздравявам, Илия!
  • Всички сме пили от тая пуста горчива чаша... Кой повече, кой по-малко (аз лично малко повече)! Но това не трябва да те спира по пътя за напред! Ставаш все по-добър и по-добър!
  • Тъжно, но в същото време `може би` е много обнадеждаващо.Стиха е страхотен и стига си пил от тази чаша, моля те.
  • ... Френд, позволи ми да ти стисна ръката!!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...