Feb 5, 2009, 5:59 PM

Горчивата чаша

  Poetry » Other
2.7K 0 4
 

От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!


Често може, да се види в очите ми тъгата,
защото една чужда ръка помрачи моя ден
и ме остави сам със самотата!
Ах, как ли тази озлобена ръка отне теб от мен?


Вън, на двора, розите вече не цъфтят,
сякаш времето за мен завинаги е спряло,
дори птиците не могат да летят,
в живота ми всичко може би е опустяло!


Пил съм много пъти от чашата горчива,
тя е чаша, криеща лъжи и заблуди,
която в гърдите ми безнадеждност налива
и надеждата няма да се събуди... събуди... събуди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • съгласна съм с Деси - наистина задобряваш ( и то за доста кратко време, като се има предвид, че сигурно преди не повече от месец прочетох за пръв път твое стихотворение и имаше определно мн повече какво да се желае) искрено те поздравявам, Илия!
  • Всички сме пили от тая пуста горчива чаша... Кой повече, кой по-малко (аз лично малко повече)! Но това не трябва да те спира по пътя за напред! Ставаш все по-добър и по-добър!
  • Тъжно, но в същото време `може би` е много обнадеждаващо.Стиха е страхотен и стига си пил от тази чаша, моля те.
  • ... Френд, позволи ми да ти стисна ръката!!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...