5.02.2009 г., 17:59

Горчивата чаша

2.7K 0 4
 

От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!


Често може, да се види в очите ми тъгата,
защото една чужда ръка помрачи моя ден
и ме остави сам със самотата!
Ах, как ли тази озлобена ръка отне теб от мен?


Вън, на двора, розите вече не цъфтят,
сякаш времето за мен завинаги е спряло,
дори птиците не могат да летят,
в живота ми всичко може би е опустяло!


Пил съм много пъти от чашата горчива,
тя е чаша, криеща лъжи и заблуди,
която в гърдите ми безнадеждност налива
и надеждата няма да се събуди... събуди... събуди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съгласна съм с Деси - наистина задобряваш ( и то за доста кратко време, като се има предвид, че сигурно преди не повече от месец прочетох за пръв път твое стихотворение и имаше определно мн повече какво да се желае) искрено те поздравявам, Илия!
  • Всички сме пили от тая пуста горчива чаша... Кой повече, кой по-малко (аз лично малко повече)! Но това не трябва да те спира по пътя за напред! Ставаш все по-добър и по-добър!
  • Тъжно, но в същото време `може би` е много обнадеждаващо.Стиха е страхотен и стига си пил от тази чаша, моля те.
  • ... Френд, позволи ми да ти стисна ръката!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...