Горчивата чаша
535
0
0
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува,
аз се заглеждам на там.
Ято птици в небето се рее,
сякаш отнася днешния ден.
Лазурно над мене небето сияе,
орел се къпе в небесната шир.
Пеперуда над житата , като цвете прелита
и каца на тъничък клон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Маринова Все права защищены
