3 дек. 2011 г., 01:07
Вик измъчен пронизва нощта,
вик, пълен с болка,
една жена загубва своята дъщеря...
Съдбата жестока я отне от нея,
открадна я безмилостно,
използвайки лицето на злодея.
Стои сама до безжизненото тяло
и проклина дните си
и нещастието, което я е сполетяло.
Държи студените ръце и за детето си милее,
не знае как да я остави,
но знае, че няма да го преживее. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация