blackswan1 (Ахинора Бориславова)
18 23
3 дек. 2011 г., 01:07

Горчиви сълзи 

  Поэзия » Другая
868 0 3

 

 


Вик измъчен пронизва нощта,
вик, пълен с болка,
една жена загубва своята дъщеря...

Съдбата жестока я отне от нея,
открадна я  безмилостно,
използвайки лицето на злодея.

Стои сама до безжизненото тяло
и проклина дните си
и нещастието, което я е сполетяло.

Държи студените ръце и за детето си милее,
не знае как да я остави,
но знае, че няма да го преживее.

Пред очите ù минава всеки спомен,
всеки изживян момент,
който от ръцете на убиеца е осквернен.

Какво да прави тази майка клета,
останала сама,
толкова нещастна и проклета.

Прибира се в осиротелия си дом,
който от днес ще е самотен,
пълен с болка подслон.

Убиецът остава свободен,
ненаказан, от властите оправдан,
"- В случая няма виновен." - казват
и делото закриват без срам.

А там, в ковчега, едно момиче красиво
своя вечен сън спи,
една майка на гроба на дъщеря си
рони горчиви сълзи...

© Ахинора Бориславова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон!
  • Ахинора това са най-горчивите сълзи които съм чела !От това по-страшно няма да загубиш рожбата си !Много силно и тъжно!Поздрав!
  • "А там, в ковчега, едно момиче красиво
    своя вечен сън спи,
    една майка на гроба на дъщеря си
    рони горчиви сълзи..."

    Тъжно и мрачно!Това е най-голямата човешка болка-да надживееш детето си!Силно изпълнение с изключителен емоционален заряд!Докосна ме!Поздрав!
Предложения
: ??:??