Горчиви сълзи
Вик измъчен пронизва нощта,
вик, пълен с болка,
една жена загубва своята дъщеря...
Съдбата жестока я отне от нея,
открадна я безмилостно,
използвайки лицето на злодея.
Стои сама до безжизненото тяло
и проклина дните си
и нещастието, което я е сполетяло.
Държи студените ръце и за детето си милее,
не знае как да я остави,
но знае, че няма да го преживее.
Пред очите ù минава всеки спомен,
всеки изживян момент,
който от ръцете на убиеца е осквернен.
Какво да прави тази майка клета,
останала сама,
толкова нещастна и проклета.
Прибира се в осиротелия си дом,
който от днес ще е самотен,
пълен с болка подслон.
Убиецът остава свободен,
ненаказан, от властите оправдан,
"- В случая няма виновен." - казват
и делото закриват без срам.
А там, в ковчега, едно момиче красиво
своя вечен сън спи,
една майка на гроба на дъщеря си
рони горчиви сълзи...
© Ахинора Бориславова All rights reserved.
