djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
13 нояб. 2014 г., 00:19

Горчиво за из път 

  Поэзия » Любовная
1717 1 33

Отричай я, проклинай, и мрази...
Ранявай я със думите си тежки,
изтрий я от живота си дори,
щом мислиш, че била е само грешка.

 

Глупачката с наивните мечти
в сърцето си ще носи тази рана.
По тъмно нощем тихо ще скърби,
но никога не ще да ги забрави

 

годините, смеха и любовта,
която избуя и плод ти даде.
Изгарящите чувства и страстта,
наричайки ги днес досаден навик.

 

Решиш ли да си идеш, запомни,
че тя ще те преследва доживотно!
Не тази, дето просто нарани -
вината, че разбил си ти гнездото.

© Жанет Велкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как ли Джакомо - смесваш бяс, болка и любов и се получава нещо като горния текст И... някога, кой знае, може би.
    Благодаря на поспрелите тук Борко, Алина, Дани П., Ани, Дани С., Сеси, Симеон
  • !
  • Нещата от живота... Въздействащ стих, Жани!
  • Ооо...
  • Да! Вината ще преследва и няма да дава покой! Поздравявам те за страхотния, истински стих!
  • Боряна, тъкмо ти пишех, че част от коментара ти изобщо не го разбрах, но ти с тая твоя бързина успя да го затриеш пак. Както и да е, запомних го. Чета те, имаш невероятен напредък, на няколко пъти започвам да ти пиша коментар, но като си спомня как скочи и после пак три при Дани и се отказвам. Потискай ги малко тия свръх емоции и не трий, стой си зад думите. Благодаря за това, което написа, това което разбрах де За редактирания вариант и за другия коментар. Отплеснах се, но исках да го знаеш
    Непоправима... и последното затрито: QnaShanova (Боряна ):
    16-11-2014г. 18:21
    Поезията ти е страхотна, Джу!
    Не е лесна за коментиране. Изживява се...

    Ирен, аз знам, че си наоколо дори и да не те виждам, това ми стига
    Благодаря и на Роси, Боженски и Лати за отзивите.
    На Ева се чудя дали да благодаря... Анна мина, сега Ева... дали да не изчакам и Нина и вкупом на трите да го направя
  • А... С увиснало чене съм, Джу... Наистина ли не съм коментирала този стих? Не мога да повярвам! Чела съм го поне 5 пъти и всички тези пъти съм запазила затворена голямата си уста? Наистина не е за вярване. Доообре! Сега ще го изкоментирам! Много, много, много ми хареса! И знаеш ли защо? Защото освен чисто субективно, че харесвам твоя начин на изразяване, харесах емоцията! Хареса ми това, че няма някакви примиренчески сълзи... Не знам защо, но видях тази "Глупачка с наивни мечти" ранена, но не отдала се на депресия, а изправена, знаейки цената си, готова да продължи напред, разбирайки, че в живота има подаръци и уроци... Не някаква гордост, а благородство и мъдрост сякаш усещам. Разбирането - "знам коя съм", "ценност съм", "заслужавам" А гнездото? Дома? Той до колко е необходим ако не си готов да го пълниш всекидневно с Любов?...
    Мдааа... разбрах и защо не съм коментирала... миии не мога да разкажа с думи прости туй що го усетих... Soryy... Опитах... Ама браво ти!
  • "Решиш ли да си идеш, запомни,
    че тя ще те преследва доживотно!
    Не тази, дето просто нарани -
    вината, че разбил си ти гнездото."
    Психологизъм, задълбоченост, разнищване..., може би това най-много ме впечатли... Поздрави, Жанет!
  • Красива поезия!
  • Любовта означава никога да не казваш думата "съжалявам".
    Хубав ден, djudjii!
  • Гнездо се пази и закриля, като зеницата на очите...!!!
  • Разбра ли сега, защо се намерих в красивия ти стих Благодаря, Роси!
    Благодаря и на Лъки, Надежда, Таня, Валентина, Кери и всички прочели!
  • Много ми хареса! Прочетох почти всичко твое. Поздрави!
  • След такъв болящ стих, не мога да пиша умнотии. Ела да те прегърна, Джу!
  • "Не тази, дето просто нарани -
    вината, че разбил си ти гнездото."
    Горчива истина. Поздрав, Жани!
  • Има една "горчивка" дето горчи,
    но лекува...
    От древността е така...
    За да усетим вкуса на радостта.
    Ти пак ще се усмихнеш,
    ще бълбукаш,
    горчивото изкихай
    като досадна скука.

    Виж Обичта е още тука.
  • Силен стих, харесва ми!
  • Вчера ти казах - не мога да го коментирам това стихо, просто ме заболя и толкова... И друго ти казах, ти знаеш... :*
  • Вале, за добро утро ме разплака човек, после ме усмихна... Така добре умееш да усещаш хората ти...
    Благодаря ви, че сте с мен и в усмивките и в сълзите Никола, Ивон, Емо, Вале5
  • Жанеее...прекрасно е мила Много силно и истинско. Пращам ти сурикати
  • Истинско е, Жани!
  • Много горчиво и гневно за из път, Жанет!Вероятно някой това го заслужава!На пътя е дълъг и по него има още да вървиш, като е възможно
    да навлезеш в сладката му зона.Тогава сигурно ще се роди друго стихо
    с апотеоз на сладкото " за из път"!Оценявам стихото по достойнствата му!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Благодаря ви Миночка, Лили, Белке, Христина, Фери, Ради, Мария
    Раде, крайно време е да я облека в някоя слънчева дрешка, нали (изядох един сладолед - изчервяв)
  • Гневно, но поетически пленително!
  • Да, в живота ще преглътнем много хапчета – и горчиви, и сладки...Как ще усетиш сладките, ако не разбереш какво е горчивото? Лирическата ти сега е в горчив период, но нека вече се облизва за сладкото, което идва! Изяж един шоколад, моля те!
  • Силно, гневно и въздействащо!
  • С риск да се повторя, но: човек оценя нещо чак, когато го загуби и вината тогава наистина ще го "преследва доживотно" Но ранения ще става все по-силен, защото болката и лек е. Поздрави!
  • Хубаво е,много е хубаво като стих,но...това не е моята Жанет!Жани,обичам те,усмихни се!
  • Ех,Жанет,чак мен ме заболя,всяка раздяла оставя дълбоки белези,които нито времето,нито живота заличава,но пък пътища многоооо и все с болка белязани.Поздрав за хубавия стих!
  • Анна избухна със свръх философско изказване отново, чак ми се прииска да си удавя лирическата в надробеното, да не се мъчи завалийката...
    (Каквото си надробиш - това ще сърбаш! Анна Милушева - за справка, че вече го няма)
    Благодаря на останалите Младен, Дани, Стойна
  • Тежък е кръста, който ще носиш след раздялата оставила празно семейното гнездо, но още по тежко е да се обречеш цял живот на някого, който не заслужава.
    Творбата ти е добре сътворена и болката ти най-вече е насочена към финала и затова кометирам това.
    Желая ти! с много сили да се въоръжиш, но да вземеш най-
    правилното решение! Да си жива и здрава и кураж, Жанет!
  • Пак дойде сезона на пуйките Джу!
    Първо ни тъпчат, после ни забиват ножа!
    Една гад си отиде, да влезе следващата!
    Страхотен стих!
  • Мъжете често правят подобни грешки. После съжаляват, но е късно. А финалът на творбата ти, Жанет, показва за какво именно най-много съжаляват. Бих определил стихотворението като психологическа лирика.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??