Горчиво за из път
Отричай я, проклинай, и мрази...
Ранявай я със думите си тежки,
изтрий я от живота си дори,
щом мислиш, че била е само грешка.
Глупачката с наивните мечти
в сърцето си ще носи тази рана.
По тъмно нощем тихо ще скърби,
но никога не ще да ги забрави
годините, смеха и любовта,
която избуя и плод ти даде.
Изгарящите чувства и страстта,
наричайки ги днес досаден навик.
Решиш ли да си идеш, запомни,
че тя ще те преследва доживотно!
Не тази, дето просто нарани -
вината, че разбил си ти гнездото.
© Жанет Велкова All rights reserved.
И... някога, кой знае, може би.
