3 апр. 2009 г., 09:09

Гордост

1.3K 0 7

ГОРДОСТ

 

С тебе тъй дълго мълчахме,

че няма какво да си кажем,

път без посока избрахме

хайде да се откажем.

Чувства без жал проиграхме,

в казиното на живота

тайно за бинго мечтахме,

на други се падна джакпота.

Дай да ударим чертата,

стига със таз пантомима,

приказка иска душата,

без нея не пуши комина.

Спри, да попитам, луната

всичките пътища знае,

тя ни венча пред съдбата,

ще ни закриля до края.

Спри да попитам звездите,

нищо, че са далече,

ний по-далече отидохме,

виждам мъжката гордост ти пречи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "С тебе тъй дълго мълчахме,
    че няма какво да си кажем,
    път без посока избрахме
    хайде да се откажем."

    Поздрав, Ивон!
  • Ах тази гордост!
  • Доста четими, оригинални и с хумористично-спокоен тон са нещата, които прочетох.
    Пиши, пиши, ти нас ни радваш с думи сладки,
    и трудно ще ни е да спрем, макар че са си кратки,
    но пълни пък със хумор и някаква закачка,
    Ивон, не ти е цел последна, да ни докараш ти до плачка?!
  • Мила Ивон, днес се върнах от работа, че нямаше тук и мислех да свърша нещо в къщи, но така залепнах за твоите неща, че...Сигурно за това е трябвало да си остана в къщи, да те почета на спокойствие!
    Много ми допадат нещата ти!
    Поздрав, Петя
  • Много е добро!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...