valia1771 (Ивон)
371 11660
Apr 3, 2009, 9:09 AM

Гордост 

  Poetry » Love
1111 0 7

ГОРДОСТ

 

С тебе тъй дълго мълчахме,

че няма какво да си кажем,

път без посока избрахме

хайде да се откажем.

Чувства без жал проиграхме,

в казиното на живота

тайно за бинго мечтахме,

на други се падна джакпота.

Дай да ударим чертата,

стига със таз пантомима,

приказка иска душата,

без нея не пуши комина.

Спри, да попитам, луната

всичките пътища знае,

тя ни венча пред съдбата,

ще ни закриля до края.

Спри да попитам звездите,

нищо, че са далече,

ний по-далече отидохме,

виждам мъжката гордост ти пречи.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "С тебе тъй дълго мълчахме,
    че няма какво да си кажем,
    път без посока избрахме
    хайде да се откажем."

    Поздрав, Ивон!
  • Ах тази гордост!
  • Доста четими, оригинални и с хумористично-спокоен тон са нещата, които прочетох.
    Пиши, пиши, ти нас ни радваш с думи сладки,
    и трудно ще ни е да спрем, макар че са си кратки,
    но пълни пък със хумор и някаква закачка,
    Ивон, не ти е цел последна, да ни докараш ти до плачка?!
  • Мила Ивон, днес се върнах от работа, че нямаше тук и мислех да свърша нещо в къщи, но така залепнах за твоите неща, че...Сигурно за това е трябвало да си остана в къщи, да те почета на спокойствие!
    Много ми допадат нещата ти!
    Поздрав, Петя
  • Много е добро!
  • !!!
  • Път без посока.
Random works
: ??:??