Apr 3, 2009, 9:09 AM

Гордост

  Poetry » Love
1.3K 0 7

ГОРДОСТ

 

С тебе тъй дълго мълчахме,

че няма какво да си кажем,

път без посока избрахме

хайде да се откажем.

Чувства без жал проиграхме,

в казиното на живота

тайно за бинго мечтахме,

на други се падна джакпота.

Дай да ударим чертата,

стига със таз пантомима,

приказка иска душата,

без нея не пуши комина.

Спри, да попитам, луната

всичките пътища знае,

тя ни венча пред съдбата,

ще ни закриля до края.

Спри да попитам звездите,

нищо, че са далече,

ний по-далече отидохме,

виждам мъжката гордост ти пречи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • "С тебе тъй дълго мълчахме,
    че няма какво да си кажем,
    път без посока избрахме
    хайде да се откажем."

    Поздрав, Ивон!
  • Ах тази гордост!
  • Доста четими, оригинални и с хумористично-спокоен тон са нещата, които прочетох.
    Пиши, пиши, ти нас ни радваш с думи сладки,
    и трудно ще ни е да спрем, макар че са си кратки,
    но пълни пък със хумор и някаква закачка,
    Ивон, не ти е цел последна, да ни докараш ти до плачка?!
  • Мила Ивон, днес се върнах от работа, че нямаше тук и мислех да свърша нещо в къщи, но така залепнах за твоите неща, че...Сигурно за това е трябвало да си остана в къщи, да те почета на спокойствие!
    Много ми допадат нещата ти!
    Поздрав, Петя
  • Много е добро!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...