Apr 3, 2009, 9:09 AM

Гордост

  Poetry » Love
1.3K 0 7

ГОРДОСТ

 

С тебе тъй дълго мълчахме,

че няма какво да си кажем,

път без посока избрахме

хайде да се откажем.

Чувства без жал проиграхме,

в казиното на живота

тайно за бинго мечтахме,

на други се падна джакпота.

Дай да ударим чертата,

стига със таз пантомима,

приказка иска душата,

без нея не пуши комина.

Спри, да попитам, луната

всичките пътища знае,

тя ни венча пред съдбата,

ще ни закриля до края.

Спри да попитам звездите,

нищо, че са далече,

ний по-далече отидохме,

виждам мъжката гордост ти пречи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • "С тебе тъй дълго мълчахме,
    че няма какво да си кажем,
    път без посока избрахме
    хайде да се откажем."

    Поздрав, Ивон!
  • Ах тази гордост!
  • Доста четими, оригинални и с хумористично-спокоен тон са нещата, които прочетох.
    Пиши, пиши, ти нас ни радваш с думи сладки,
    и трудно ще ни е да спрем, макар че са си кратки,
    но пълни пък със хумор и някаква закачка,
    Ивон, не ти е цел последна, да ни докараш ти до плачка?!
  • Мила Ивон, днес се върнах от работа, че нямаше тук и мислех да свърша нещо в къщи, но така залепнах за твоите неща, че...Сигурно за това е трябвало да си остана в къщи, да те почета на спокойствие!
    Много ми допадат нещата ти!
    Поздрав, Петя
  • Много е добро!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...