3.04.2009 г., 9:09

Гордост

1.3K 0 7

ГОРДОСТ

 

С тебе тъй дълго мълчахме,

че няма какво да си кажем,

път без посока избрахме

хайде да се откажем.

Чувства без жал проиграхме,

в казиното на живота

тайно за бинго мечтахме,

на други се падна джакпота.

Дай да ударим чертата,

стига със таз пантомима,

приказка иска душата,

без нея не пуши комина.

Спри, да попитам, луната

всичките пътища знае,

тя ни венча пред съдбата,

ще ни закриля до края.

Спри да попитам звездите,

нищо, че са далече,

ний по-далече отидохме,

виждам мъжката гордост ти пречи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С тебе тъй дълго мълчахме,
    че няма какво да си кажем,
    път без посока избрахме
    хайде да се откажем."

    Поздрав, Ивон!
  • Ах тази гордост!
  • Доста четими, оригинални и с хумористично-спокоен тон са нещата, които прочетох.
    Пиши, пиши, ти нас ни радваш с думи сладки,
    и трудно ще ни е да спрем, макар че са си кратки,
    но пълни пък със хумор и някаква закачка,
    Ивон, не ти е цел последна, да ни докараш ти до плачка?!
  • Мила Ивон, днес се върнах от работа, че нямаше тук и мислех да свърша нещо в къщи, но така залепнах за твоите неща, че...Сигурно за това е трябвало да си остана в къщи, да те почета на спокойствие!
    Много ми допадат нещата ти!
    Поздрав, Петя
  • Много е добро!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...