6 сент. 2023 г., 12:53

Гордост

900 2 6
Гордеем се със личности велики,
а те дали с нас биха се гордяли?
Гласът им още чува се, а ние, тихи,
жъним бурите, които сме посяли...

Живеем си така, от ден до пладне,
търпим и нетърпимото дори...
На всеки стъпваме, когато падне,
забравили сърца, добро, души...

Разчитаме на чужда помощ все,
забравили, че всичко се заплаща...
Мечтите ни са със обем на портмоне,
и плюем орисията си страшна...

Завиждаме, страхуваме се, вием,
но мълчешката във безмълвен бяс -
Утеха са героите ни, с тях се гордеем ние,
но те, те как ли чувстват нас?...

 

19.02.2023.

 

Честит празник. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...