6.09.2023 г., 12:53

Гордост

910 2 6
Гордеем се със личности велики,
а те дали с нас биха се гордяли?
Гласът им още чува се, а ние, тихи,
жъним бурите, които сме посяли...

Живеем си така, от ден до пладне,
търпим и нетърпимото дори...
На всеки стъпваме, когато падне,
забравили сърца, добро, души...

Разчитаме на чужда помощ все,
забравили, че всичко се заплаща...
Мечтите ни са със обем на портмоне,
и плюем орисията си страшна...

Завиждаме, страхуваме се, вием,
но мълчешката във безмълвен бяс -
Утеха са героите ни, с тях се гордеем ние,
но те, те как ли чувстват нас?...

 

19.02.2023.

 

Честит празник. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...