6.09.2023 г., 12:53

Гордост

903 2 6
Гордеем се със личности велики,
а те дали с нас биха се гордяли?
Гласът им още чува се, а ние, тихи,
жъним бурите, които сме посяли...

Живеем си така, от ден до пладне,
търпим и нетърпимото дори...
На всеки стъпваме, когато падне,
забравили сърца, добро, души...

Разчитаме на чужда помощ все,
забравили, че всичко се заплаща...
Мечтите ни са със обем на портмоне,
и плюем орисията си страшна...

Завиждаме, страхуваме се, вием,
но мълчешката във безмълвен бяс -
Утеха са героите ни, с тях се гордеем ние,
но те, те как ли чувстват нас?...

 

19.02.2023.

 

Честит празник. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....