10 апр. 2016 г., 00:39

Гордост и предразсъдъци

782 2 5

/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/

 

Не вярвай!

Нямам нужда от обичане.

Познавам ги любовните капани.

В началото сме крехки и събличаме.

А после става страшно. Идат рани.

 

Не идвай!

Не мисли, че те очаквам.

Не си Спасител, нито пък Пришествие.

На думи може дълго да се мамим.

В очите ти не искам да поглеждам.

 

Не ме моли

на колене застанал!

И под прозореца ми не минавай.

Цветята ми изпотъпчи с градушка,

но в моя свят недей, не се явявай

 

Защото ако влезеш –

ще останеш

без гордост и без срам, и без разсъдък.

А аз над теб ще тегна доживотно

като печат в плътта. Като присъда.

 

Така че прегърни я гордостта си

и чуй какво ти казват - татко, мама...

Аз просто нямам нужда от обичане.

И тук въобще любов...

Такава няма.

 

2006 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....