10 апр. 2016 г., 00:39

Гордост и предразсъдъци 

  Поэзия » Любовная
621 2 5

/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/

 

Не вярвай!

Нямам нужда от обичане.

Познавам ги любовните капани.

В началото сме крехки и събличаме.

А после става страшно. Идат рани.

 

Не идвай!

Не мисли, че те очаквам.

Не си Спасител, нито пък Пришествие.

На думи може дълго да се мамим.

В очите ти не искам да поглеждам.

 

Не ме моли

на колене застанал!

И под прозореца ми не минавай.

Цветята ми изпотъпчи с градушка,

но в моя свят недей, не се явявай

 

Защото ако влезеш –

ще останеш

без гордост и без срам, и без разсъдък.

А аз над теб ще тегна доживотно

като печат в плътта. Като присъда.

 

Така че прегърни я гордостта си

и чуй какво ти казват - татко, мама...

Аз просто нямам нужда от обичане.

И тук въобще любов...

Такава няма.

 

2006 г.

 

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??