/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/
Не вярвай!
Нямам нужда от обичане.
Познавам ги любовните капани.
В началото сме крехки и събличаме.
А после става страшно. Идат рани.
Не идвай!
Не мисли, че те очаквам.
Не си Спасител, нито пък Пришествие.
На думи може дълго да се мамим.
В очите ти не искам да поглеждам.
Не ме моли
на колене застанал!
И под прозореца ми не минавай.
Цветята ми изпотъпчи с градушка,
но в моя свят недей, не се явявай
Защото ако влезеш –
ще останеш
без гордост и без срам, и без разсъдък.
А аз над теб ще тегна доживотно
като печат в плътта. Като присъда.
Така че прегърни я гордостта си
и чуй какво ти казват - татко, мама...
Аз просто нямам нужда от обичане.
И тук въобще любов...
Такава няма.
2006 г.
© Росица Младенова All rights reserved.