10.04.2016 г., 0:39

Гордост и предразсъдъци

776 2 5

/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/

 

Не вярвай!

Нямам нужда от обичане.

Познавам ги любовните капани.

В началото сме крехки и събличаме.

А после става страшно. Идат рани.

 

Не идвай!

Не мисли, че те очаквам.

Не си Спасител, нито пък Пришествие.

На думи може дълго да се мамим.

В очите ти не искам да поглеждам.

 

Не ме моли

на колене застанал!

И под прозореца ми не минавай.

Цветята ми изпотъпчи с градушка,

но в моя свят недей, не се явявай

 

Защото ако влезеш –

ще останеш

без гордост и без срам, и без разсъдък.

А аз над теб ще тегна доживотно

като печат в плътта. Като присъда.

 

Така че прегърни я гордостта си

и чуй какво ти казват - татко, мама...

Аз просто нямам нужда от обичане.

И тук въобще любов...

Такава няма.

 

2006 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...