28 авг. 2011 г., 22:46

Гордост и суета 

  Поэзия » Философская
971 1 11

Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже,
но носиме ключето на врата,
та в миг на болка, безметежно,
капака да открехнем. Суета.
Да. Влизаме на пръсти и отново
се срещаме с отминали неща.
Докоснати, превръщат се във слово.
Преписана съдба върху листа.
Понякога си тръгваме с "достойнство",
с загнездена в душите ни тъга.
Дали не проявяваме геройство,
на никого ненужно... при това!?

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен много ми хареса!Поздравления!
  • "Дали не проявяваме геройство,
    на никого ненужно... при това!?"
    Така си е! И защо го правим пак?!
    А годините така се изнизват, че вече е трудно да им се улови нишката...
    Поздрав, Таничка!

  • !!!
  • Поздравления, Таня! Наистина уместен въпрос е поставен в поантата - днес така се промени ценностната система, че достойнството често преминава към атрибутите на отминали епохи... но дали наистина се чувства по-добре един мерзавец?
  • Прекрасен стих! А достойнството е едничкото нещо, което остава на все по-бедния ни народ, нека го запазим!
  • !!!
  • харесах!
    Благодаря, Танче!
  • Нека можем да открехваме капака, когато е нужно...
    Поздрав!
  • "Достойно" бягство- избор продиктуван
    в момент на гняв или пък на обида.
    А празното в сърцето се лекува
    единствено със правилния избор...
  • Хареса ми!
  • Стойностен!Хареса ми!
Предложения
: ??:??